Постинг
26.07.2015 05:32 -
Неосъществената среща
Автор: lyuliak
Категория: Тя и той
Прочетен: 1537 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2015 11:42
Прочетен: 1537 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 15.12.2015 11:42
Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg
В началото най- често е болката. От някакво разочарование. "Дали сме всичко", а човек или събитие са отхвърлили нуждата от любовта и посвещението ни.
После при по-емоционалните хора кръгът се завърта бързо. Средствата за опиянение и упоение... Средствата за крака еуфория като нови покупки, пътуване, необмислени промени в живота. Пада бариерата пред страстите и оправдавайки се отначало с любов, а после просто с удоволствие започва оскотяването..
После идва гордостта. Необходимите оправдания за състоянието, до което сме се докарали, съществуват навсякъде: от пиянските вицове до звучащи модерно фрази от нови автори. Странно защо, но като създания от Слово ние имаме нужда от тия формулиривки и оправдания. Имаме нужда да кажем "Аз съм си такъв" или "Бъди себе си"... и да хвърлим Отговорността от гърба си. Не случайно гейовете имат нужда от плакатите и образното слово в парадите си. Не случайно пияниците молят да чуят: " Абе ти мене уважаваш ли ме..?" Имаме нужда някой словесно да каже: "Давай напред, живей както ти харесва".
Но болката от празнотата ще остане. Затъпяващата ни чувствителност, растящата зависимост от Заместителите на Срещата ще подсказват на околните, че човешкото в нас намалява. Неспособността да поемем отговорност, да се вложим в нещо, да довършим нещо... постепенно ще натоварят с Контрола най-близките ни.
А Неосъществената среша с Истинското ни Аз, може да стане само пред Създателя. Свещениците са Негови посредници, а не просто тайнствата. Не само изповедта, а реалното покаяние. Не само паленето на свещ или само постите, а реалната среща с Живия Бог. Който ще ни хване за ръка, ще прогони бесовете от живота ни, ще ни покаже ужаса на някои избори, и надеждата в някои жертви.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари