Не мисля да изтъквам, че всеки един от нас когато е бил по-млад или по-малък е срещал човека за когото се е клел, че ще обича много и до края на дните си.
Преди повече от година и аз срещнах такъв човек. Бях дълбоко убедена, че винаги ще го обичам. Дълго време бяхме само приятели. С него винаги съм се чувствала добре и ми е било страшно забавно. Не беше любов от пръв поглед или пък да разбера, че харесваме едни и същи неща и това да ме накара да се влюбя като във филм.
Случвало се е в 1 през нощта да кажа, че ми е скучно и той да дойде от другия край на града за да ме заведе на дискотека или просто за по едно кафе. Разхождали сме се в парка с часове без да млъкнем. Винаги имахме какво интересно и ново да си кажем и си допадахме страшно много. Бях страшно щастлива, че най-после съм намерила мъж с когото мога да бъда само приятелка въпреки очевидното привличане по между ни. Една вечер той ме целуна. Това ме накара да се ядосам. Не на него или на постъпката му, а на себе си, че позволих това да се случи. Мина време, но това като че ли не попречи на отличните ни отношения като приятели. Продължавахме да излизаме и да си прекарваме страхотно. Поради близките ни отношения всички около него мислеха, че съм му гадже. Случваше се да отидем на дискотека и като пуснат някоя песен да танцуваме заедно, а след няколко мига продължили неизвестно колко дълго да осъзнаем, че просто седим прегърнати по средата на дансинга и приятелите му да ни гледат. Въпреки това продължавахме да лансираме версията, че сме само и единствено приятели.
Една вечер излязохме отново заедно. Пийнахме доста и някак нещюата си станаха от само себе си. Отидохме после в друго заведение, а той не даде никакви признаци да има нещо. На следващия ден пак се видяхме и пак всичко беше страхотно. Само дето не пожелах да си легна с него още тогава. Минаха две седмици без да ми пише или да се обади. Мислех, че нещо е станало и се притеснявах, но не събрах смелост аз да се обадя. После една вечер ми каза, че по-добре повече да не се виждаме и чуваме, да не си пишем и изобщо да прекъснем всякаква връзка.
Минаха няколко месеца през, които не спирах да мисля за него. Така и не допуснах друг до себе си в онзи период. Накрая се примирих. Отказах се от идеята за двама ни и продължих напред.
Една вечер както си седях с приятели и си говорихме на една пейка получих SMS от непознат номер. След още два-три SMS-а разбрах, че е той. Започнахме отново да си пишемпо Скайп, но нещо вече не беше както преди. Писахме си около месец преди да се видим отново. И тогава усетих напрежението. Знаех, че ме иска, а и аз го исках. Просто имах нужда от него в живота си. Човек на когото да вярвам. Когато се прибрах не знаех къде се намирам. Бях окрилена от щастие и не спирах да се усмихвам.
Тук е момента да отбележа, че винаги сме имали своите разногласия и търкания, които винаги са били придружени от много искри.
Видяхме се още веднъж и просто вече знаех, че каквото и да става аз вече съм негова и нямам сили да се дърпам повече. Така и стана. Няколко седмици след това сякаш всеки път като се видехме трябваше отново и отново да преминаваме тази пропаст един към друг. Но бях щастлива. И въпреки, че след всяка среща се карахме и стигахме до момента да не искаме да се виждаме повече, все пак някак след ден-два оправяхме нещата. Вече знаех, че го обичам. Винаги го бях обичала, но чувствата ми бяха еволюирали на едно по-различно ниво. Една вечер му го казах. Той също ми призна своите чувства. Само няколко пъти в живота си съм била толкова щастлива. Знаех, че не ми го казва просто така. Така се случи обаче, че връзката ни се развиваше само в сексуално отношение. Някак си все едно бяхме заедно само заради секса, което не беше така. Малко по малко го запознах с приятелите си, а той все им намираше кусури и не ги харесваше. Единия бил такъв, а другия инакъв. Предположих, че това е просто ревност от негова страна и го подминах, но мина време а това продължи. Правих забележки не един път да бъдат прекратени тези коментари, но те не секваха. Явно това започна да не му стига и започна да обижда и мен. Не ми пукаше особено, защото го обичах и все си повтарях, че не мисли всичко това, че просто е загрижен. Мислех дори да направя няколко крачки с които да насоча така наречената ни връзка към по-сериозен етап, защото вече бях получила сигналите, че от другата страна също има желание за това.
Правеше ми впечатление и преди, че той ми няма никакво доверие, но все го прескачах и си мислех, че с времето нещата ще се подобрят и ще спрат всичките обиди и обвинения, но те зачестяваха, а аз продължавах да си повтарям колко много го обичам, и че всичко е защото и той ме обича и ревнува или е загрижен. Реших обаче да си направя нещо като експеримент преди да предприема горе споменатите стъпки. Знаех, че и без това не ми вярва като ме попита къде съм била или с кого, но въпреки, че му казвах истината направих така, че да има наистина причина да се усъмни в думите ми. И тогава дойде момента, в който всичко си излезе на бял свят. Всички грозни думи и истинската му позиция по всеки един въпрос. Нарече ме с какви ли не имена, но аз продължих да го държа на пиедестала на който и без това го бях издигнала. Тогава започна отново да обижда приятелите, семейството,  обкръжението ми. И както знаем всяко нещо си има границите. Моето търпение и любов също ги намериха. Когато хвърлят камък по теб е едно-боли, но се примиряваш, защото обичаш, но когато хвърлят камъни по семейството, приятелите и всички хора, на които дължиш това, което си и обичаш, те боли хилядократно повече. И в такива моменти намираш сили в себе си да направиш неща, които не си вярвал, че можеш да направиш. Като това да прекъснеш връзка с някого. Иска ти се пак да му простиш и да кажеш, че всичко е плод на емоцията и страстта породена от нея, но знаеш, че вече не можеш да се самозалъгваш така. И усещаш, че чувствата ти са изчезнали незнайно къде.
Изводът, който си извадих от всичко и защо го разказвам ли? Разказвам го защото изпитах нужда. Разбрах, че приказката "Който те кара да плачеш не те заслужава, а този, който те заслужава никога не би те накарал да плачеш" крие много истина в себе си. Нещо, на което ме научи майка ми преди много години - каквото и да правиш първо помисли дали искаш и на теб да се случи, постави се в позицията на другия и ще знаеш дали са правилни думите и действията ти.

Но ти съчувствам ... имах преди време подобна вразка и знам, че много боли!

Всяка връзка боли, но ми прави впечатление, че хората все по-рядко и по-рядко си имат доверие и са настроени негативно към околните. Това е най-лошото... че не е само той...