Постинг
14.10.2008 20:45 -
1 месец и 18 дни по-късно
И такава една стана, че се озовах с още две женски в апартамента. Едното четириного, но хиляди пъти по-разбрано и мило от другото-двуного. Междувременно започна учебната 2008/2009, но вече в университета. Все така летяща, но с леко намалена височина без изгледи скоро да ми свърши горивото и да се приземя аварийно.
Та както казах имам си четириного. По-точно котка. Една такава черничка с бяла якичка и ботушки. Горкото претърпя една тежка операция, но вече е добре и още по-голяма щурачка и от преди. Малко на шизофреничка прилича като започне да си гони въображаемите приятели, но пък аз и така си я обичам.
За двуногото мога много безсънни нощи да отделя за да се оплаквам, но ще кажа само, че не знаех, че една жена може да бъде такъв мърляч. То и аз съм мърляч ама поне от време на време се сещам, че е хубаво да си измия чиниите или да си прибера обувките в шкафа.
Имам си и едно малко сладко метално бебе, което е пред умиране миличкото, но скоро мама ще го захрани с нови сили под формата на RAM и ново процесорче....
Имам си и една много хубава нова картина закачена в антрето и една дебела (и страшно тежка) книга, които са ми подарък за рождения ден.
В най-общи линии съм най-щастливият и уморен човек на тая планета!
За жалост уморена понеже бях отвикнала да ходя всеки ден за по няколко часа в една институция, която като по-малка наричах училище, а сега вече й казвам университет. Ама да знаете какви са ми интересни колегите от специалността! Направо съм очарована! Седнахме в една дупка от 2 часа и половина в кафето и никой дума не обелва! Опитвам се аз да задавам най-баналните въпроси от рода на "Какъв спорт сте записали?", "Защо писахте точно графичен дизайн?", "А от тука ли сте, ако не от къде?"... но уви не връзва. Така изкарахме един час и накрая не издържах и си отворих книжката.
На следващия ден отивам аз, ентусиаста, на лекция сутринта и гледам пред стаята едно момче и едно момиче. Оказва се, че има още две момичета някъде из университета, които също са дошли. Накрая излезе, че ние сме единствените балъци, които не са си проверили мейлите преди да излезат и само ние не знаем, че нямаме въпросната лекция някъде. И така хората от съвсем друга специалност ме спечелиха още с първите няколко думи и ако кажа, че искам с тях да уча през следващите четири години няма да е лъжа. Поне се надявам да се видим тия дни и да се окаже, че в събота пътуваме заедно...
Та така върви моя съквартирантски и студентски живот....
Та както казах имам си четириного. По-точно котка. Една такава черничка с бяла якичка и ботушки. Горкото претърпя една тежка операция, но вече е добре и още по-голяма щурачка и от преди. Малко на шизофреничка прилича като започне да си гони въображаемите приятели, но пък аз и така си я обичам.
За двуногото мога много безсънни нощи да отделя за да се оплаквам, но ще кажа само, че не знаех, че една жена може да бъде такъв мърляч. То и аз съм мърляч ама поне от време на време се сещам, че е хубаво да си измия чиниите или да си прибера обувките в шкафа.
Имам си и едно малко сладко метално бебе, което е пред умиране миличкото, но скоро мама ще го захрани с нови сили под формата на RAM и ново процесорче....
Имам си и една много хубава нова картина закачена в антрето и една дебела (и страшно тежка) книга, които са ми подарък за рождения ден.
В най-общи линии съм най-щастливият и уморен човек на тая планета!
За жалост уморена понеже бях отвикнала да ходя всеки ден за по няколко часа в една институция, която като по-малка наричах училище, а сега вече й казвам университет. Ама да знаете какви са ми интересни колегите от специалността! Направо съм очарована! Седнахме в една дупка от 2 часа и половина в кафето и никой дума не обелва! Опитвам се аз да задавам най-баналните въпроси от рода на "Какъв спорт сте записали?", "Защо писахте точно графичен дизайн?", "А от тука ли сте, ако не от къде?"... но уви не връзва. Така изкарахме един час и накрая не издържах и си отворих книжката.
На следващия ден отивам аз, ентусиаста, на лекция сутринта и гледам пред стаята едно момче и едно момиче. Оказва се, че има още две момичета някъде из университета, които също са дошли. Накрая излезе, че ние сме единствените балъци, които не са си проверили мейлите преди да излезат и само ние не знаем, че нямаме въпросната лекция някъде. И така хората от съвсем друга специалност ме спечелиха още с първите няколко думи и ако кажа, че искам с тях да уча през следващите четири години няма да е лъжа. Поне се надявам да се видим тия дни и да се окаже, че в събота пътуваме заедно...
Та така върви моя съквартирантски и студентски живот....
Месец на Народните Будители, Ден 24
Месец на Народните Будители, Ден 25
Над 600 нарушения са констатирали инспек...
Месец на Народните Будители, Ден 25
Над 600 нарушения са констатирали инспек...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 545
Блогрол