Постинг
23.07.2008 21:16 -
Ех тия мой загрижени приятелки!
Ей, ама понякога тия моите приятелки са склонни да ме изкарат от кожата ми! То не са съвети, не са погледи, не е прекалена загриженост! Сега към предългия списък с добродетели, които понякога ме дразнят се добавя и неуважението към всяко живо мъжко, което се завърти около мен. От къде на къде, по дяволите, можете да съдите за човек, който дори не познавате, не е сторил никому лошо и единствената му вина е, че ме е накарал да хлътна по него?!
То бива, бива неуважение, ама чак пък толкова! Разбирам, че и аз понякога съм прекалено загрижена, ама да помрачавам еуфорията с изрази от рода на "Пак ли ще се срещат с оня...?", никога не съм си позволявала! Толкова ли е трудно да подкрепиш някого когато е щастлив дори и да знаеш как са завършили 99.99% от връзките му?
Не знам, може би аз не разбирам правилно нещата, но като нарекат някого когото харесвам "ОНЯ" ми иде да ревна, но не заради него, а заради доверието, което ми оказват приятелките ми по отношение на избора ми.
Когато днес за пореден път чух въпросното нарицателно побеснях, защото прозвуча като "Абе гледай я тая пак си забива главата в стената със засилка! Може ли да е толкова тъпа?!" Да, бия си сама главата, ясно ми е че после ще ми излезе цицина, но от момента в който направя първата крачка да се засиля до момента когато се разбия ми е хубаво. Ако пък реша да намаля и да се откажа по пътя се чувствам празна и ми е скучно.
В крайна сметка в живота трябва да има и известна доза екшън, нали?
Търсене
За този блог
Гласове: 545
Блогрол