Постинг
20.07.2008 20:41 -
Предизпитно
Както предполагам всички са на ясно, юли е месеца на кандидатстудентските изпити. Един напрегнат период от годината за много млади хора, а често и не толкова млади. Аз също не правя изключение.
Покрай няколко мой приятелки и аз минах през историята "Колкото и да уча няма да съм готова!".
Винаги съм се чудила на такива изказвания. Хората или знаят, че са готови, или не. Какво има да се чудят?! Аз например си знам, че не съм готова и това е, но аз съм на принципа, че ако цяла година не си учил и си си клатил краката, не е момента да се учи ден-два преди изпит, защото мозъка само се претоварва с информация и запомня точно много малка част от информацията, а повечето неща започват да се сливат.
Честно казано изпитите извън НБУ не са ми много ясни нито като система, нито като съдържание. Знаех още преди да завърша къде точно искам да кандидатствам и какво и не съм се замисляла за други специалности. Е, да, миналата година напраавих генералната грешка да не пиша нищо друго освен исканата специалност (която се оказа и с най-голям наплив и най-висок бал), но тази година се поправих и съм готова да наваксам няколкото липсвали ми миналата година точки.
Не, че се чувствам абсолютно сигурна, че ще се бутна в така желаната специалност, но все пак надеждата умира пооследна, нали така?
Та за Изпита. Снощи както си боядисвах в безумен среднощен прилив на енергия се усещам, че изпита ми е днес. Всичко много хубаво, но самото ми ставане си беше под въпрос, защото си беше доста късничко. Всъщност в зависимост от гледната точка може да се каже, че беше и рано.
Та с хиляда зора ставам аз сутринта в седем и пия едно кафе за да си отворя очите. Поговорих малко с родителското тяло и отивам да си хващам такси до НБУ. Попаднах нас някакво много симпатично младо момче, което ми беше батко с не повече от две-три години. Поприказвахме си малко и се оказахме пред университета. Учудването ми дойде когато влязох в аулата, седнах и не почувствах абсолютно никакво притеснение. Все едно бях отишла да си изпия кафето и да си тръгна. Теста направих за отрицателно време като където не знаех отговорите просто се осланях на интуицията си. Чувствах се сигурна, уверена и спокойна, а изпита си протече все едно наистина съм на кафе с приятелка. Без инциденти, без набиващи се на очи изцепки. Естествено хванаха един пич да преписва и го преместиха, но нищо особено. Не че на тия тестове е особено умно да преписваш понеже бас, че ако се съберат пет теста (колкото са възможните отговори на всеки въпрос) няма да излезе един с висок резултат накрая, но момчето въпреки това опита.
Сега следва още един изпит, който за мен е значително по-важен - този по фотография. Тук вече разчитам само и единствено на знанията и уменията си, в които съм уверена. Вече веднтж доказах, че мога. Сега е време да го направя отново!
Пожелавам на всеки, който кандидаства тази година да влезе там където иска и да остане доволен от направения избор.
Стискайте палци!
Покрай няколко мой приятелки и аз минах през историята "Колкото и да уча няма да съм готова!".
Винаги съм се чудила на такива изказвания. Хората или знаят, че са готови, или не. Какво има да се чудят?! Аз например си знам, че не съм готова и това е, но аз съм на принципа, че ако цяла година не си учил и си си клатил краката, не е момента да се учи ден-два преди изпит, защото мозъка само се претоварва с информация и запомня точно много малка част от информацията, а повечето неща започват да се сливат.
Честно казано изпитите извън НБУ не са ми много ясни нито като система, нито като съдържание. Знаех още преди да завърша къде точно искам да кандидатствам и какво и не съм се замисляла за други специалности. Е, да, миналата година напраавих генералната грешка да не пиша нищо друго освен исканата специалност (която се оказа и с най-голям наплив и най-висок бал), но тази година се поправих и съм готова да наваксам няколкото липсвали ми миналата година точки.
Не, че се чувствам абсолютно сигурна, че ще се бутна в така желаната специалност, но все пак надеждата умира пооследна, нали така?
Та за Изпита. Снощи както си боядисвах в безумен среднощен прилив на енергия се усещам, че изпита ми е днес. Всичко много хубаво, но самото ми ставане си беше под въпрос, защото си беше доста късничко. Всъщност в зависимост от гледната точка може да се каже, че беше и рано.
Та с хиляда зора ставам аз сутринта в седем и пия едно кафе за да си отворя очите. Поговорих малко с родителското тяло и отивам да си хващам такси до НБУ. Попаднах нас някакво много симпатично младо момче, което ми беше батко с не повече от две-три години. Поприказвахме си малко и се оказахме пред университета. Учудването ми дойде когато влязох в аулата, седнах и не почувствах абсолютно никакво притеснение. Все едно бях отишла да си изпия кафето и да си тръгна. Теста направих за отрицателно време като където не знаех отговорите просто се осланях на интуицията си. Чувствах се сигурна, уверена и спокойна, а изпита си протече все едно наистина съм на кафе с приятелка. Без инциденти, без набиващи се на очи изцепки. Естествено хванаха един пич да преписва и го преместиха, но нищо особено. Не че на тия тестове е особено умно да преписваш понеже бас, че ако се съберат пет теста (колкото са възможните отговори на всеки въпрос) няма да излезе един с висок резултат накрая, но момчето въпреки това опита.
Сега следва още един изпит, който за мен е значително по-важен - този по фотография. Тук вече разчитам само и единствено на знанията и уменията си, в които съм уверена. Вече веднтж доказах, че мога. Сега е време да го направя отново!
Пожелавам на всеки, който кандидаства тази година да влезе там където иска и да остане доволен от направения избор.
Стискайте палци!
Стискам и с двете ръце! Познато ми е усещането, понеже тази година и аз съм кандидат-студентка, т.е. бях, тъй като изпитите вече минаха и чакам резултатите.... Успех!
цитирайдано да влезеш, където искаш.
ама да ти кажа, то човек ако в НБУ или ЮЗУ не може да влезе... разбирам да кандидатстваш в Харвард - да стикаме. ама за НБУ...
цитирайама да ти кажа, то човек ако в НБУ или ЮЗУ не може да влезе... разбирам да кандидатстваш в Харвард - да стикаме. ама за НБУ...
то не е лесно да си рус по душа (като мен).
Както вече писах - миналата година ако бях написала която и да е друга специалност щях да влеза на едно от първите места, но проблема е, че бях писала само една и само най-исканата (с най-висок бал)... та не ми стигнаха няколко точки
цитирайКакто вече писах - миналата година ако бях написала която и да е друга специалност щях да влеза на едно от първите места, но проблема е, че бях писала само една и само най-исканата (с най-висок бал)... та не ми стигнаха няколко точки
И аз ти стискам палци!
Кет, мерси мн! :)
цитирайКет, мерси мн! :)
Търсене
За този блог
Гласове: 545
Блогрол