Темата е кофти, по-добре не четете!
.
.
.
Спомням си последния път когато видях на нашата улица линейка. Една жена от третия вход на нашия блок беше починала и я бяха намерили след три дни.
Тази неприятна асоциация си направих и преди половин час когато дойде линейката да вземе дядо ми.
Странно е как често приемаме за даденост хората които са ни отгледали и са около нас още откакто сме малки. Спомените ми за този човек са на жизнен и винаги в добро настроение застаряващ мъж. Днес той е стар човек, който не можеше да се сържи на краката си. Човек, който се наложи да бъде носен до носилката, защото не може да ходи. Човек който като видя и си давам сметка, че не му остава много. Да, понякога е тежест, но той е един от хората които са ме отгледали и които са ме направили човека днес. Той беше от онзи тип хора, които имаш чувството, че ще са вечни... а всъщност не са. По дяволите! Липсва ми жизнения и изпълнен с чувство за хумор човек! Този, който ме извеждаше на разходики и въпреки, че беше с бастун се надпреварваше с мен. Човека, който беше преди почти 18 години. Искам си моя дядо!

Никой на този свят не е вечен. Пази го в сърцето и спомените си.

и много други хора, които си отидоха от този свят, но за съжаление, колкото и да ми се иска не мога да ги върна...