Постинг
03.03.2008 23:49 -
Сватби, запознанства и мъже
Казват, че сватбите са прекрасен повод да се запознаеш с нови хора. Длъжна съм да се съглася с това твърдение. На сватба винаги има много хора, които не познаваш и обикновено всички са добре настроени към околния свят.
Та мисълта ми е, че бях на сватба на мой приятел в събота. И там се запонзах с много нови хора. Признавам си, че се надушихме много бързо и до края на вечерта, че и на следващия ден бяхме почти непрекъснато заедно. В компанията на тези хора си изкарах страхотно и се радвам, че и те ме харесаха така както и аз тях. Запознах се разбира се и с едно много симпатичко момче. Каква история ще е ако няма намесен и мъж?! Та въпросното момче беше страшно мило към мен. Знам, че сега всички ще си кажете "Е, как не, нали може да му се отвори парашута!", но всъщност не стана точно така.
Аз като една много голяма шматка си казах, че повода си струва да си изневера на принципа да не прекалявам с алкохола (демек не повече от голяма водка) и си пийнах малко повече от количеството, на което мога да се държа стабилно на краката си. И така се случи, че шматката му с шматка си забравих чантата в таксито. Вътре ми бяха ключовете от вкъщи, документите, цялата заплата, че и телефона. Държа да отбележа, че бях в чужд град и единственитят човек, който познавах и който можеше да ми помогне да се прибера без горе описаните неща си беше тръгнал, а не вървеше да занимавам младоженеца с такива неща. Когато го разбрах 10 минути по-късно вече таксито си беше заминало отдавна, а аз на цялото ми пиянство станах учудващо адекватна и изнервена от факта, че съм само с дрехите на гърба си и четирите фиби в задния джоб. А още по-лошото беше, че нямаше да имам начин да влеза в нас ако успея да се добра до моя си град. В най-общи линии настана катастрофа. Хората бяха много мили и веднага се раззвъняха по таксиметровите компании. След около 45 минути вече нях изпаднала в отчаяние и тъкмо отписвах чантата и цялото й съдържание, когато някой каза, че са я намерили и ми я носят. През цялото време обаче докато през главата ми се редяха сцени на доживотен затвор в онзи град и чувах гласовете на хората наоколо онова момче, за което вече споменах, беше до мен и ме убеждаваше, че ще намерят чантата. Ама как ще я намерят, мислех си, като телефона е с изключен звук за да не звъни точно в момента на полагане на подписите. Както и да е де. В момента в който ми подадоха чантата си я прегърнах като най-ценното ми притежание на света и не я изпуснах от поглед дори за секунда. Признавам си, че най-сериозно се замислих и дали да не спя с нея.
За момчето. Мога само да му изказвам най-горещи благодарности, че не ми позволи да се паникьосам и ме разсмиваше през цялото време за да не ревна. Също така най-отговорно заявявам, че тортата беше страшно вкусна, а булката като излязла от приказка. Младоженеца беше обръснат, подстриган и в костюм - това за рекордите на Гинес. И не, не му се отвори парашута на момчето, но определено разбрах, че мога и да се владея колкото и да харесвам някого. За тази история с него ще има най-вероятно продължение все пак. А на младоженците пожелавам да имат още много деца и да не спират никога да се радват един на друг и никога да не се мръщят. Всеки ден да им е като първия като семейство-щастлив и да са страшно добри родители.
Изказвам и специални благодарности на таксиметровия шофьор, който върна забравената чанта без да липсва нищо.
А аз от сега нататък обещавам да не забравям нищо малко, черно и джинсово по чуждите коли :)
Та мисълта ми е, че бях на сватба на мой приятел в събота. И там се запонзах с много нови хора. Признавам си, че се надушихме много бързо и до края на вечерта, че и на следващия ден бяхме почти непрекъснато заедно. В компанията на тези хора си изкарах страхотно и се радвам, че и те ме харесаха така както и аз тях. Запознах се разбира се и с едно много симпатичко момче. Каква история ще е ако няма намесен и мъж?! Та въпросното момче беше страшно мило към мен. Знам, че сега всички ще си кажете "Е, как не, нали може да му се отвори парашута!", но всъщност не стана точно така.
Аз като една много голяма шматка си казах, че повода си струва да си изневера на принципа да не прекалявам с алкохола (демек не повече от голяма водка) и си пийнах малко повече от количеството, на което мога да се държа стабилно на краката си. И така се случи, че шматката му с шматка си забравих чантата в таксито. Вътре ми бяха ключовете от вкъщи, документите, цялата заплата, че и телефона. Държа да отбележа, че бях в чужд град и единственитят човек, който познавах и който можеше да ми помогне да се прибера без горе описаните неща си беше тръгнал, а не вървеше да занимавам младоженеца с такива неща. Когато го разбрах 10 минути по-късно вече таксито си беше заминало отдавна, а аз на цялото ми пиянство станах учудващо адекватна и изнервена от факта, че съм само с дрехите на гърба си и четирите фиби в задния джоб. А още по-лошото беше, че нямаше да имам начин да влеза в нас ако успея да се добра до моя си град. В най-общи линии настана катастрофа. Хората бяха много мили и веднага се раззвъняха по таксиметровите компании. След около 45 минути вече нях изпаднала в отчаяние и тъкмо отписвах чантата и цялото й съдържание, когато някой каза, че са я намерили и ми я носят. През цялото време обаче докато през главата ми се редяха сцени на доживотен затвор в онзи град и чувах гласовете на хората наоколо онова момче, за което вече споменах, беше до мен и ме убеждаваше, че ще намерят чантата. Ама как ще я намерят, мислех си, като телефона е с изключен звук за да не звъни точно в момента на полагане на подписите. Както и да е де. В момента в който ми подадоха чантата си я прегърнах като най-ценното ми притежание на света и не я изпуснах от поглед дори за секунда. Признавам си, че най-сериозно се замислих и дали да не спя с нея.
За момчето. Мога само да му изказвам най-горещи благодарности, че не ми позволи да се паникьосам и ме разсмиваше през цялото време за да не ревна. Също така най-отговорно заявявам, че тортата беше страшно вкусна, а булката като излязла от приказка. Младоженеца беше обръснат, подстриган и в костюм - това за рекордите на Гинес. И не, не му се отвори парашута на момчето, но определено разбрах, че мога и да се владея колкото и да харесвам някого. За тази история с него ще има най-вероятно продължение все пак. А на младоженците пожелавам да имат още много деца и да не спират никога да се радват един на друг и никога да не се мръщят. Всеки ден да им е като първия като семейство-щастлив и да са страшно добри родители.
Изказвам и специални благодарности на таксиметровия шофьор, който върна забравената чанта без да липсва нищо.
А аз от сега нататък обещавам да не забравям нищо малко, черно и джинсово по чуждите коли :)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 545
Блогрол
