Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2008 21:25 - Словоизлияния на една глупачка
Автор: keetlin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1656 Коментари: 1 Гласове:
0



Само илюзия ли си правя и се самонавивам, че с него може пак да се съберем? Пак ли всички тези чувства ще се върнат и пак ли ще плача всяка вечер? Или всичко е истина, пак има надежда? Съмнявам се.Толкова дълго беше всичко за мен и толкова време мечтаех. Страх ме е отново да мечтая и да затварям очи нощем с мисълта за него. Страх ме е да вярвам и да се разочаровам. Страх ме е от болката, която сама ще си причиня. Страх ме е даже от мисълта за него, защото знам, че вече не е мой, а е на друга и тя го прегръща, целува и му казва колко го обича, а той й отвръща.
Какво ми прави това момче. Каква магия има в очите и думите му, в целувките и прегръдките, какво е направил със сърцето ми, че от толкова време е само негово? И защо винаги ме боли толкова когато направи нещо било то добро или лошо...?
Имам чувството, че ако всичко това стане наистина пак ще съм в онова незавидно състояние...
Ако мога да кажа една молитва, една, която да бъде чута и да бъде изпълнено желанието ми то щеше да е той пак да е мой и да ме обича така както преди.
Защо той е толкова много за мен, толкова колкото никой преди не е бил и няма да бъде най-вероятно? Защо винаги когато го видя искам да се усмихна, а ако погледите ни се срещнат да му кажа без думи или изражение, че го обичам? Защо е само той в мислите ми през последните дни? Защо отново плача и защо отново искам да усетя    топлината на тялото му до своето?

Романтичка съм, но отношенията ни ако не никога, то много рядко са били романтични. И въпреки това когато погледна през пелената на времето всичко ми се вижда толкова идеално.
С кой акъл го оставих преди година и половина? С кой акъл преди две преспах с най-добрия си приятел? С кой акъл му казах сбогом? И с кой акъл пак се надявам да съм негова?



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. 404ka - Всички правим грешки!
22.03.2008 01:24
Макар, че самите ние не можем да си простим някои от тях все пак не можем да върнем времето назад - нали....?!
Само мога да ти пожелая тая раздяла да е за добро!
Всеки от нас е имал връзка с човек за когото го боли по една или друга причина, но да ти кажа наистина времето малко или много лекува сълзите, не изцяло, но ти олеква след време и дори да ти тежи за действия, които си извършила, няма да е толкова много!
Надявам се по-скоро да успееш да преодолееш болката от спомена!
Не се обръщай никога назад - повече ще те боли!
(Може би няма да ме послушаш, това е твое право - аз изказвам само лично мнение!)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: keetlin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4385869
Постинги: 25
Коментари: 623
Гласове: 545
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031