Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2008 13:58 - С малко носталгия и много любов!
Автор: keetlin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2579 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 12.02.2008 01:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ден, в който се правя само, че работя. Сутрин, в която се зарових из "страниците" на блога. Моменти, в които ми се иска да се усмихна и такива, в които очите ми се пълнят със сълзи.
Бях забравила колко страхотни разказвачи има тук. Голяма част от тях са неисвестни, а други са в класацията за най-четени.
Усещането да се върна към нещо старо и отдавна забравено, и да го открия отново с всичката му красота... изпълни ме с чувство за пълнота. Усещането за спокойствие като това, което изпитвам сега ще искам да върна по-късно...

И въпреки това днес знам само, че искам да напиша нещо... Да си спомня за моментите, в които съм била истински щастлива и въпреки това не съм дооценила. За моментите които са спирали дъха ми. За празнотата, за любовта, за пълнотата... За хората, които винаги ще обичам с цялата си душа.

(Ф)

Когато се запознахме. Един много обичан спомен. Седим и си говорим. Непринудено. Залата е пълна с хора, които посръбват от полупразните чаши и се смеят на някоя казана шега. Нямах идея даже, че след толкова месеци... Две години без 4 дни ти ще си ми най-добрия приятел. Човека, който ще обичам винаги. Първата ми любов, която ръжда не хваща. Онези усмивки... Начина по който се беше подпрял на едната си ръка и ми разказваше за лудориите в училище. Преди колко години бяха  те за теб?

Двете седмици, през които бяхме само един за друг, сами, без околния свят. Беше важно само какво искаме ние, какво обичаме, залезите, изгревите, усмивките сутрин когато единия отвореше очи и видеше другия още да спи. Онези моменти когато се карахме и след пет минути вече не помнехме за какво. Последните моменти.

Уникалния човек, когато разбираш, че друг такъв никога няма да срещнеш. Когато разбираш, че с този човек сте сродни души. Когато видиш цветовете на дърветата още не увяхнали. Когато се разхождате и случайно пръстите ви се преплетът... несигурността в твоите очи. Разбира се, че няма да те отблъсна! За мен ти си всичко!

(Р)

И онази нощ когато те помолих да не си тръгваш, а ти каза, че трябва. Когато очите ми се напълниха със сълзи и се чувствах като употребена.

За момента когато ми каза, че винаги мога да разчитам на теб и ме обичаш. За момента когато ми каза, че каквото и да се случва ти ще си до мен и няма да ме оставиш. За мига когато се бях сгушила в теб и ти разказвах за ужаса от вероятността да съм бременна и разочарованието когато разбрах, че не съм.

За моментите когато не можех да си поема въздух, а сълзите се стичаха по бузите ми и знаех, че никога не бих могла да направя аборт. Когато четях нещо и мислех само за детето, което така и не беше в корема ми. За имената, които харесвах и въпросите, които изникнаха пред мен когато си го представих в ръцете ми - малко и издаващо неговите си смешни звуци.

(Л)

Пристъпвам страхливо и несигурно в непознатия празен апартамент. Когато знаех какво ще се случи, но не бях подготвена за това. Когато седях сгушена на черния диван и гледах телевизия, а ти дойде и ме целуна. Нежно, успокоително.

Друг диван, на друго място. Прозорците отворени, а топлината на пролетния ден прониква през тях. Седя в ръцете ти и не казваме нищо. На масата пред нас стоят две коли и кафе със захар. Висящите от тавана украси. И сме спокойни. Сигурни в чувствата си. Онова първо "Обичам те!" казано с половин уста и срамежливия отговор "И аз теб." Просто. Но факт.

(Е)

Боричкаме се. На игра. Кикотим се. И се гоним. Трима приятели познаващи се от дълго. Разлигавени и стоплени от движението. Накъсаното дишане. Еуфорията. Гъделичкаме се и се заливаме да се смеем. Шума от забързаното тракане на два чивта токчета гонещи се по плочиките.

Когато вдигам глава от работата и те виждам как си се загледал съсредоточено в монитора. Подтиснатата усмивка бореща се да се появи на устните ми. Усмивката на колежката ти, която вече знае какво изпитвам към теб.

Онзи момент когато крача сигурно към мястото на срещата и те виждам застанал до най-добрата ми приятелка и гледащ с интерес. Подаваш ми ръка. Внимателен-както винаги. И се усмихваш с най-чаровната усмивка на света. И сладкия разговор непрекъсван от неловко мълчание. Споменаваш, че си женен, а аз не разбирам, че говориш сериозно. После виждам халката ти. Но не ми пука. Вече знам, че съм спечелила още един невероятен приятел.

(Ф)

Катерим се по пътеката, а после стигаме до рекичката, по чиито стръмен бряг трябва да вървим докато се хващаме за ствола на някое дърво или се качваме на някой камък. В града е горещо, но в планината е приятно прохладно. Подаваш ми ръка и виждам очите ти, усмихващи се. А аз те влудявам с мрънкането си, но ти не казваш нищо.

(М)

Седим двете в парка. На две пейки една срещу друга, качили крака на отсрещната и говорим, говорим, говорим, говорим.... без да спрем. Виждаме се често, но пак имаме какво да си кажем. Сърдечен човек, емоционален, искрен, объркан, растящ, но зрял за годините си.

Запознаваме се. Лице в лице. И се прегръщаме. По-близка си ми от колкото някога съм мислела, че може да ми бъде някой, когото не съм срещала на живо преди. Три години... кога минаха?

(Приятелите)

Някои от вас познавам от скоро, а други от по-дълго. Вие сте всичко което имам. Хората, на които знам, че мога да се обадя само за да помълчим на телефона. Хората, на които като изпратя усмивка в АйСиКю, значт, че наистина се усмихвам. Хората с които преживят най-тежките си моменти и бяхте пак до мен. Хората които винаги ще обичам, и за които давам всичко, което мога.

(Семейството)

Винаги ми прощават всичко. Всяка грешка, всеки лош поглед, всяка забележка. Знам, че винаги ще са до мен. Най-оптимистичния човек, когото познавам-майка ми. И най-искреното малко същество, което минавайки през всяка трудност на пубертета ми се доверява и иска съвет от мен. И накрая, но не по важност - тате, овека, който винаги ми е давал най-адекватните съвети и ми е казвал всичко, дори най-лошото с риск да ме разстрои.


Хората, които винаги ще обичам. И въпреки, че всеки спомен от гореизброените е примесен с не малко горчивина, днес ме карат да се усмихвам с носталгия.

Най-скъпите ми хора! Приятелите и семейството...


Тагове:   малко,   Много,   носталгия,


Гласувай:
0



1. possible - Благодаря ти
07.02.2008 15:35
Красив пост..Имах нужда днес да прочета нещо такова...За да мога и аз с носталгия да си спомня за някой хора и отминали години...И аз като теб с не малко горчивина...
цитирай
2. k0606 - Хареса ми!
07.02.2008 15:38
Провокира една, леко носталгична, разходка назад във времето!
Поздрави! И усмивки!
цитирай
3. 404ka - Не вярвам
07.02.2008 15:59
някога да има по-скъпи хора за теб в живота ти от семейството и приятелите. Запази ги такива каквито са - с тези им чувства към теб :)
цитирай
4. keetlin - Посибъл, к0606,
07.02.2008 17:22
надявам се разходката в миналото да не е била лоша :)
Благодаря и за хубавите думи
цитирай
5. keetlin - 4о4ка,
07.02.2008 17:23
ще се постарая да го направя :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: keetlin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4385892
Постинги: 25
Коментари: 623
Гласове: 545
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031