Има моменти в живота на всеки когато се чувства щастлив и иска да може да каже на целия свят, когато в душата на всеки е тихо и спокойно. В такива моменти започваме да чувстваме с нещо различно от познатите ни вече сетива. Все едно сме открили още едно.
Но има ли всъщност смисъл да описвам емоцията, която беше обзела всички, които излязохме навън днес и се порадвахме на първите ранно-пролетни лъчи. Ще я разберат само тези, които са били там.
Днес не мисля да пиша за изневери, любовници или разбити връзки, въпреки, че определено имам какво още да кажа по въпроса. Знам обче, че ако се хвана отново с тази тема ще си съсипя настроението, което през последните дни ми е прекалено ценно.
За разлика от многото тук няма да пиша и за Стависки - Лимончето е казала всичко много ясно и съм на нейното мнение.
Ще кажа само, че съм безкрайно разочарована от случващото се тук през последната година. Знам, че това е мястото където всеки изразява личното си мнение, но не смятате ли за прекалено всеки да пише едно и също по една и съща тема. Така беше и със стачката на учителите, и с тази на таксиджийте, а сега и с това. Омръзва да се чете само едно и също, бе хора.
Исках да напиша за чувството и настроението си днес, но видях, че някой друг вече е описал това и се отказах от идеята.
Днешния ми пост е за приятелството. Всички имаме приятели и всички ценим хората до нас. Стараем се да ги защитаваме и да не ги нараняваме. Когато искаме да поговорим не случайно се свързваме с някого когото сме сложили в графа "Приятели", но какво правим ние за тези хора всъщност?
Хубаво е да се замислим дали даваме от това, което получаваме. Дали от другата страна се чувстват по-добре когато говорим.
И най-вече - кои хора наричаме приятели. Как разбираме, че някой е наш приятел? Не го казвам като въпрос, а като подтик да се замислим, и вие и аз.
Аз наприемер наричам така хора, за които съм сигурна, че освен, че ще се радват за мен в хубав момент и ще ме поткрепят в труден такъв.
Понякога сме склонни без да искаме да нараняваме любимите хора. Тогава те често са готови да ни простят, но ако това ни стане навик (нараняването имам предвид)? Друг път си правим груби шеги с тях, на които те се смеят заедно с нас, но вътрешно не им е никак смешно.
Има приятели... странно е да се каже такава дума за някого с когото избягваш да си пиеш кафето, които въпреки всичко винаги са до теб и са готови да ти помогнат. За тези хора също си готов да дадеш много, но в един такъв ден като днешния някак не ти се иска да си с тях, а с някой друг. Това не те ли прави лош приятел? И може ли настроението и еуфорията създадена от слънцето и смеха да бъдат извинението ти, че не ти се говори за събирания и раздели, за любов и световни проблеми. Нека не се лъжем връзките в днешно време са една много основна тема на разговори.
Темата за типовете приятели е необятна.  Ако продължа ще се изнервите да четете надолу.
И честно казано не знам как да завърша този пост....
Пожелавам на всички още един приятел - те никога не са излишни.

Приятел е някой който би сторил за нас нещо безкористно, чисто и без лична облага. Някой който не търси и не чака отплата за стореното добро. Не е приятел този с който сме на кафе или си пийваме аперативчето. Тези хора са просто познати ,компанията дето се казва. А имаме ли истински приятели? Такива за които споменах? Не зная.. Ако ги имаме, то те са истинско богатство.

Приятелите са едно от най - хубавите неща в този живот.Хубаво е когато има с кого да споделиш нещо...хубаво е дори да излезеш с някой и макар и само да си мълчите,да ти е приятно...пожелавам на всеки малко,но истински приятели...
;(